1/ Чета една книга "Война и мир" на Лев Толстой и имам няколко неясноти относно прочетеното:
----

Салонът на Ана Павловна почна полека-лека да се изпълва. Беше дошла висшата аристокрация на Петербург, хора, най-различни по възраст и по характер, но еднакви по обществото, в което живееха; пристигна дъщерята на княз Василий, красавицата Елен, която се бе отбила да вземе баща си, за да отидат заедно на празненството у посланика. Тя беше с шифър[1] и в бална рокля. Пристигна и познатата като la femme la plus séduisante de Pétersbourg[2], младата, дребничка княгиня Болконска, омъжена през миналата зима, която поради бременността си не посещаваше вече големи приеми, но още ходеше на малки. Пристигна княз Иполит, синът на княз Василий, с Мортемар, когото представи; пристигна и абат Марио, и още мнозина други.

— Не сте ли видели още — или: — не се ли познавате с ma tante[3]? — казваше Ана Павловна на влизащите гости и много сериозно ги водеше при една дребна бабичка с високи джувки, която изплува от съседната стая, щом почнаха да пристигат гостите; казваше имената им, като извиваше бавно очи от гостенина към ma tante, и след това се отдръпваше.

Всички гости извършваха обреда на поздравяването на никому неизвестната, никому неинтересната и непотребна леля. Ана Павловна следеше с тъжно и тържествено съчувствие как я поздравяват и мълчаливо одобряваше. Ma tante с едни и същи изрази говореше на всеки — за неговото здраве, за своето здраве и за здравето на нейно величество, което, слава Богу, днес било по-добре. Всички, които отиваха при нея и от приличие не показваха, че бързат, се отдръпваха от бабичката с чувство на облекчение след изпълненото тежко задължение и през цялата вечер не се приближаваха вече до нея.

Младата княгиня Болконска бе донесла ръкоделие в извезана със злато кадифена торбичка. Нейната хубавичка, с едва чернеещи се мустачета горна устна беше по-къса от зъбите й, но тъкмо затуй се разтваряше още по-малко и още по-мило се обтягаше от времена време и се спускаше над долната. Както е винаги с много привлекателните жени, нейният недостатък — късата устна и полуотворената й уста — беше сякаш нейна красота. На всички беше весело да гледат тая пълна със здраве и живост хубавичка бъдеща майка, която тъй леко понасяше бременността си. И на старците, и на отегчаващите се мрачни младежи, щом прекарваха и поприказваха известно време с нея, им се струваше, че сами заприличват на нея. Който приказваше с нея и при всяка дума виждаше нейната светла усмивчица и блестящите бели зъби, които непрекъснато се показваха, мислеше, че днес е особено любезен. И всеки мислеше така.

Малката княгиня обиколи с клатушкане и с мънички бързи крачки масата, като носеше торбичката с ръкоделие, пооправи весело роклята си и седна на дивана до сребърния самовар тъй, сякаш всичко, каквото правеше, бе partie de plaisir[4] за нея и за всички наоколо й.

— J’ai apporté mon ouvrage[5] — рече тя, като отвори торбичката си, обръщайки се към всички.

— Вижте, Annette, ne me jouez pas un mauvais tour — обърна се тя към домакинята. — Vous m’avez écrit que c’était une toute petite soirée; voyez comme je suis attifée.[6]

И тя разпери ръце, за да покаже сивичката си, изискана, цяла в дантели рокля, препасана малко под гърдите с широка панделка.

— Soyez tranquille, Lise, vous serez toujours la plus jolie[7] — отговори Ана Павловна.

— Vous savez, mon mari m’abandonne — продължи княгинята със същия тон, като се обърна към един генерал, — il va se faire tuer. Dites-moi, pourquoi cette vilaine guerre?[8] — рече тя на княз Василий и без да дочака отговора, обърна се към дъщерята на княз Василий, красивата Елен.

— Quelle délicieuse personne, que cette petite princesse![9] — каза тихо княз Василий на Ана Павловна.

Наскоро след малката княгиня влезе един едър, набит, дебел млад човек със стригана глава, очила, светли панталони по тогавашната мода, с високо жабо и кафяв фрак. Тоя дебел млад човек беше незаконен син на знаменития Екатеринин велможа граф Безухов, който беше сега на умиране в Москва. Младежът не бе служил още никъде, току-що бе пристигнал от чужбина, дето бе пратен да получи възпитание — и днес за пръв път беше в светско общество. Ана Павловна го поздрави с такъв поклон, с какъвто поздравяваше хора от най-низшето стъпало в нейния салон. Но въпреки тоя нисък по рода си поздрав, щом видя влизащия Пиер, по лицето на Ана Павловна се изписа безпокойствие, както и страх, подобен на оня, който се проявява при вида на нещо прекомерно огромно и неподходящо за мястото. Макар наистина Пиер да беше малко по-едър от другите мъже в стаята, все пак тоя страх можеше да се отнася само до оня умен и в същото време стеснителен, наблюдателен и естествен поглед, който го отличаваше от всички в тоя салон.

— C’est bien aimable à vous, monsieur Pierre, d’être venu voir une pauvre malade[10] — каза му Ана Павловна, като се спогледа уплашено с лелята, при която го водеше. Пиер измърмори нещо неразбрано и продължи да търси с очи някого. Той радостно и весело се усмихна и поклони като на близка позната на малката княгиня и се приближи до лелята. Ана Павловна ненапразно се страхуваше, защото Пиер се отдръпна от лелята, преди да изслуша думите й за здравето на нейно величество. Ана Павловна го възпря уплашено:

— Познавате ли абат Морио? Той е много интересен човек… — рече тя.

— Да, чух, че имал план за вечен мир и това е много интересно, но едва ли е възможно…

— Тъй ли мислите?… — рече Ана Павловна само за да каже нещо и да се върне отново към задълженията си на домакиня, но сега Пиер извърши обратна неучтивост. Преди малко той си тръгна, без да дослуша думите на събеседницата си; а сега с приказките си спря събеседницата си, която трябваше да го напусне. Навел глава, разкрачил големите си крака, той почна да доказва на Ана Павловна защо смята, че планът на абата е химера.

— После ще поприказваме — рече Ана Павловна, като се усмихна.

---

1.Защо Ана Павловна изразява страх и безпокойство при влизането на Пиер в салона си?
2.Защо Ана Павловна се усмихва и се съгласява да продължи разговора с Пиер след като се появят неясноти в комуникацията им?

---------

3/ По какъв начин присъствието на Пиер може да наруши атмосферата на събитието?